Поетът Ботев, който изживя наяве своята молитва
Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!.. МОЯТА МОЛИТВА, Христо Ботев Сирените ще завият... Пешеходци ще замръзнат, а някои коли ще отбият настрана от пътя и ще пуснат спешни. 12 часа е, 2 юни. Днес почитаме подвига на героя задгърбил майка, татко, жена и дете, с цел да загине по чукарите на Стара планина. Почитаме хъша, революционера, лидера в лицето на Христо Ботев. Честваме поета, който разказа своята молитва на хартия и я подпечата с кръв. Спомняме си за паметта на Ботев и на всички паднали за свободата на България. На тези решени да погубят себе си за една цел, за един блян – свободата. Онези които шетаха из Влашко, крояха протести и събираха последните си пари за оръжие, с цел да освободят бащиното си огнище, което видяха осквернено. Да се преборят за околните си, които виждаха поробени. Преждевременно избухналото Априлско въстание изисква бързи дейности. Никой от опитните воеводи не се съгласява да оглави чета в България, тази задача бива поверена на Христо Ботев. С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз. Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан. През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника. Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат. На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено изпитание – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто. На 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев. И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата. Днес обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата. След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва. В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България. България има доста празници, само че на 2 май честваме груповото мъжество на едни от най- ярките персони на страната. А Ботев, отвън яркия си темперамент, е въплатил духа и смелостта на участниците в националните битки. Ботев - огненият, халата - който разказва в слово веруюто си и го изживява до съдбовния край. Героят потеглил на битка против тиранията - даже и когато борбата е изгубена, даже срещайки малодушието на съвременниците си.
любов жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!.. МОЯТА МОЛИТВА, Христо Ботев Сирените ще завият... Пешеходци ще замръзнат, а някои коли ще отбият настрана от пътя и ще пуснат спешни. 12 часа е, 2 юни. Днес почитаме подвига на героя задгърбил майка, татко, жена и дете, с цел да загине по чукарите на Стара планина. Почитаме хъша, революционера, лидера в лицето на Христо Ботев. Честваме поета, който разказа своята молитва на хартия и я подпечата с кръв. Спомняме си за паметта на Ботев и на всички паднали за свободата на България. На тези решени да погубят себе си за една цел, за един блян – свободата. Онези които шетаха из Влашко, крояха протести и събираха последните си пари за оръжие, с цел да освободят бащиното си огнище, което видяха осквернено. Да се преборят за околните си, които виждаха поробени. Преждевременно избухналото Априлско въстание изисква бързи дейности. Никой от опитните воеводи не се съгласява да оглави чета в България, тази задача бива поверена на Христо Ботев. С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз. Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан. През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника. Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат. На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено изпитание – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто. На 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев. И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата. Днес обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата. След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва. В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България. България има доста празници, само че на 2 май честваме груповото мъжество на едни от най- ярките персони на страната. А Ботев, отвън яркия си темперамент, е въплатил духа и смелостта на участниците в националните битки. Ботев - огненият, халата - който разказва в слово веруюто си и го изживява до съдбовния край. Героят потеглил на битка против тиранията - даже и когато борбата е изгубена, даже срещайки малодушието на съвременниците си.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ